24 ene 2018, 9:57

Кът

753 7 17

Някак неудобни са пространствата...

Нима това е окончателен кръг?

Разрушените чувства странстват,

но накрая всеки си намира кът.

 

И в този тъй уютен,нежен ъгъл

живеят нашите несподелени светове.

Живее любовта!Кой-кого е лъгал:

сред нощите ни неизменно ще зове!

 

И всяка дума ще е от значение.

Нима тогава словото добива плът? 

Когато търсим смисъл,е явление!

И пак поемаме към оня таен кът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Веси! Подарявам ти този тих и скромен кът!
  • Някак близък го усетих този кът. Стана ми любим. Поздравления и от мен, Стойчо!
  • Благодаря,Латинка-Златна! Може би тогава осмисля мечтите си и отново събира сили за нови...
    Спорен ден и на теб!
  • Понякога човек има нужда да остане за малко сам... в спокойствие и тишина... да се уедини в свой собствен кът!...
    Хубав и творчески ден, Стойчо!
  • О,Росица!Пристигаш,като ненатрачива манна! Изначално всеки се срамува,докато не го удави дъжд!Спасен от неочаквана любов... Жената е жена.Мъжът е мъж!
    Благодаря за лиричното превъплъщение!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...