Някак неудобни са пространствата...
Нима това е окончателен кръг?
Разрушените чувства странстват,
но накрая всеки си намира кът.
И в този тъй уютен,нежен ъгъл
живеят нашите несподелени светове.
Живее любовта!Кой-кого е лъгал:
сред нощите ни неизменно ще зове!
И всяка дума ще е от значение.
Нима тогава словото добива плът?
Когато търсим смисъл,е явление!
И пак поемаме към оня таен кът.
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
