Някак неудобни са пространствата...
Нима това е окончателен кръг?
Разрушените чувства странстват,
но накрая всеки си намира кът.
И в този тъй уютен,нежен ъгъл
живеят нашите несподелени светове.
Живее любовта!Кой-кого е лъгал:
сред нощите ни неизменно ще зове!
И всяка дума ще е от значение.
Нима тогава словото добива плът?
Когато търсим смисъл,е явление!
И пак поемаме към оня таен кът.
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
