13 feb 2005, 0:18

Лабиринт

  Poesía
1.1K 0 5
Пронизваща болка изгаря ръцете ми,
раздаваха обич, а са празни сега,
пресъхна ручеят бистър в сърцето ми
и орисват само с тъга.

Млада съм, но тежат ми минутите,
на минути съм стара, вековна дори,
има ли смисъл да броя и секундите,
не ще ме направят по-грешна, нали?

Друмища тъмни се извиват пред мене,
търся отговори, може би смисъл
на живота, който като мъничко семе
падна в пустинна земя и ограби ми всичко.

Нима ми остана само сърцето кървящо?
Проклето сърце,  защо още туптиш!
Дори в безмълвието черно и страшно
огньове ще палят сълзите и ти ще гориш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...