Лабиринт
Пронизваща болка изгаря ръцете ми,
раздаваха обич, а са празни сега,
пресъхна ручеят бистър в сърцето ми
и орисват само с тъга.
Млада съм, но тежат ми минутите,
на минути съм стара, вековна дори,
има ли смисъл да броя и секундите,
не ще ме направят по-грешна, нали?
Друмища тъмни се извиват пред мене,
търся отговори, може би смисъл
на живота, който като мъничко семе
падна в пустинна земя и ограби ми всичко.
Нима ми остана само сърцето кървящо?
Проклето сърце, защо още туптиш!
Дори в безмълвието черно и страшно
огньове ще палят сълзите и ти ще гориш.
раздаваха обич, а са празни сега,
пресъхна ручеят бистър в сърцето ми
и орисват само с тъга.
Млада съм, но тежат ми минутите,
на минути съм стара, вековна дори,
има ли смисъл да броя и секундите,
не ще ме направят по-грешна, нали?
Друмища тъмни се извиват пред мене,
търся отговори, може би смисъл
на живота, който като мъничко семе
падна в пустинна земя и ограби ми всичко.
Нима ми остана само сърцето кървящо?
Проклето сърце, защо още туптиш!
Дори в безмълвието черно и страшно
огньове ще палят сълзите и ти ще гориш.
© Ана All rights reserved.
