8 oct 2008, 22:10

Лабиринт от спомени

853 0 2

 

Да можех да забравя, че те срещнах!

Че в кошмар превърна любовта!

Знам, че мисълта за теб е грешка!

Но те чакам... потънала в самота!

 

Да можех от сърцето си да те прогоня...

и всичките красиви ласки да забравя!

И всеки спомен, всеки порив да изгоня...

в страшната си мъка да удавя!

 

Ти превърна очите ми в река,

а сърцето ми потъна в мрак!

Душата ми на хиляди парченца разпиля,

а тя ще остане завинаги така!

 

А сълзите бавно стават океан!

Парченцата превръщат се в кристали,

а любовта - в спомен изгорял!

Животът ми дали ще бъде същият... едва ли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Да можех от сърцето си да те прогоня...

    и всичките красиви ласки да забравя!" Ех,да можеше,наистина щеше да е хубаво...

  • Хубав стих!Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...