Лабиринт от спомени
Да можех да забравя, че те срещнах!
Че в кошмар превърна любовта!
Знам, че мисълта за теб е грешка!
Но те чакам... потънала в самота!
Да можех от сърцето си да те прогоня...
и всичките красиви ласки да забравя!
И всеки спомен, всеки порив да изгоня...
в страшната си мъка да удавя!
Ти превърна очите ми в река,
а сърцето ми потъна в мрак!
Душата ми на хиляди парченца разпиля,
а тя ще остане завинаги така!
А сълзите бавно стават океан!
Парченцата превръщат се в кристали,
а любовта - в спомен изгорял!
Животът ми дали ще бъде същият... едва ли!
© Ина All rights reserved.
