8 окт. 2008 г., 22:10

Лабиринт от спомени

854 0 2

 

Да можех да забравя, че те срещнах!

Че в кошмар превърна любовта!

Знам, че мисълта за теб е грешка!

Но те чакам... потънала в самота!

 

Да можех от сърцето си да те прогоня...

и всичките красиви ласки да забравя!

И всеки спомен, всеки порив да изгоня...

в страшната си мъка да удавя!

 

Ти превърна очите ми в река,

а сърцето ми потъна в мрак!

Душата ми на хиляди парченца разпиля,

а тя ще остане завинаги така!

 

А сълзите бавно стават океан!

Парченцата превръщат се в кристали,

а любовта - в спомен изгорял!

Животът ми дали ще бъде същият... едва ли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Да можех от сърцето си да те прогоня...

    и всичките красиви ласки да забравя!" Ех,да можеше,наистина щеше да е хубаво...

  • Хубав стих!Поздрави!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...