8 окт. 2008 г., 22:10

Лабиринт от спомени

852 0 2

 

Да можех да забравя, че те срещнах!

Че в кошмар превърна любовта!

Знам, че мисълта за теб е грешка!

Но те чакам... потънала в самота!

 

Да можех от сърцето си да те прогоня...

и всичките красиви ласки да забравя!

И всеки спомен, всеки порив да изгоня...

в страшната си мъка да удавя!

 

Ти превърна очите ми в река,

а сърцето ми потъна в мрак!

Душата ми на хиляди парченца разпиля,

а тя ще остане завинаги така!

 

А сълзите бавно стават океан!

Парченцата превръщат се в кристали,

а любовта - в спомен изгорял!

Животът ми дали ще бъде същият... едва ли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Да можех от сърцето си да те прогоня...

    и всичките красиви ласки да забравя!" Ех,да можеше,наистина щеше да е хубаво...

  • Хубав стих!Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...