5 jul 2008, 9:37

lady Blue

769 0 8

днес Пеги Сю
мотая се на верандата
на собственото си мълчание
тъпча лед във всяка чаша лимонада
и тайно сипвам вътре джин
Луис и Били
са ми най-добрите приятели
вкарвайки ме във всяка нота джаз
от винил
нямам търпение да си сваля
парцалените лентички от косата
и да си намажа миглите с аркансил
все някоя пеперуда ще кацне на рамото ми
да ме целуне
притискам възглавниците
на старата люлка
разлиствам Вог от преди две години
търся си сатенена нощница
с панделки 
където да скътая въздишките
на залезите зад хълма
когато стъпваш нереален по спомена
имам най-красивия пръстен на земята
и капка надежда на скулата на нощта
чакам те
достатъчно
да се върнеш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...