5 июл. 2008 г., 09:37

lady Blue

766 0 8

днес Пеги Сю
мотая се на верандата
на собственото си мълчание
тъпча лед във всяка чаша лимонада
и тайно сипвам вътре джин
Луис и Били
са ми най-добрите приятели
вкарвайки ме във всяка нота джаз
от винил
нямам търпение да си сваля
парцалените лентички от косата
и да си намажа миглите с аркансил
все някоя пеперуда ще кацне на рамото ми
да ме целуне
притискам възглавниците
на старата люлка
разлиствам Вог от преди две години
търся си сатенена нощница
с панделки 
където да скътая въздишките
на залезите зад хълма
когато стъпваш нереален по спомена
имам най-красивия пръстен на земята
и капка надежда на скулата на нощта
чакам те
достатъчно
да се върнеш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...