5.07.2008 г., 9:37

lady Blue

765 0 8

днес Пеги Сю
мотая се на верандата
на собственото си мълчание
тъпча лед във всяка чаша лимонада
и тайно сипвам вътре джин
Луис и Били
са ми най-добрите приятели
вкарвайки ме във всяка нота джаз
от винил
нямам търпение да си сваля
парцалените лентички от косата
и да си намажа миглите с аркансил
все някоя пеперуда ще кацне на рамото ми
да ме целуне
притискам възглавниците
на старата люлка
разлиствам Вог от преди две години
търся си сатенена нощница
с панделки 
където да скътая въздишките
на залезите зад хълма
когато стъпваш нереален по спомена
имам най-красивия пръстен на земята
и капка надежда на скулата на нощта
чакам те
достатъчно
да се върнеш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...