Ледена стерилност
Как се диша в тая страшна ледност,
как в гърдите въздухът минава?
Не разбирам лудата потребност
на бездушие да се прощава!
Пред коварството да бъдем тихи
и пред подлостта тъй безразлични.
Целите сме омотани в дрипи
от безчувствие и неприличност.
Може би сковани в ледовете,
чувствата ни са се вцепенили.
Думите се сблъскват с ветровете
и не знаят вече що е милост.
О, ще дойде време, знам, ще дойде,
ще се пита всеки откъде ли,
се взривяват непрестанно бомби? –
взривове в душите ни родени!
За да дойде краят най-върховен,
оня – на страданието земно.
Кой ли не разбира, че свободен,
значи да надмогнеш тая тленност!
Всичките безумия просташки,
всичката размазана сервилност.
Осъзнаването най е страшно –
вътрешност от ледена стерилност!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
