13 abr 2010, 21:54

Ледена съдба

  Poesía
1K 1 2

Мъка душата ми гори       

косите сплъстени от сълзи

сърцето в лед сковано от омраза

то  кърви че те обичам  а  на друг  го казваш ти

гледаш ме с  очи  и  всичко в теб   мълчи

не ме лъжи  далеч от мен си  ти

обичаше ме

а сега омраза   виждам в  твоите очи                                                                                                                                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поправи "сЪдба" в заглавието! Стихото е хубаво, истинско,емоционално! поздрав !
  • Първо - добре дошъл в сайта и успех!
    И второ - по-курназ бе, момче! На всяка улица изгрява слънце!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...