13 abr 2010, 21:54

Ледена съдба

  Poesía
1K 1 2

Мъка душата ми гори       

косите сплъстени от сълзи

сърцето в лед сковано от омраза

то  кърви че те обичам  а  на друг  го казваш ти

гледаш ме с  очи  и  всичко в теб   мълчи

не ме лъжи  далеч от мен си  ти

обичаше ме

а сега омраза   виждам в  твоите очи                                                                                                                                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поправи "сЪдба" в заглавието! Стихото е хубаво, истинско,емоционално! поздрав !
  • Първо - добре дошъл в сайта и успех!
    И второ - по-курназ бе, момче! На всяка улица изгрява слънце!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...