Apr 13, 2010, 9:54 PM

Ледена съдба

  Poetry
1K 1 2

Мъка душата ми гори       

косите сплъстени от сълзи

сърцето в лед сковано от омраза

то  кърви че те обичам  а  на друг  го казваш ти

гледаш ме с  очи  и  всичко в теб   мълчи

не ме лъжи  далеч от мен си  ти

обичаше ме

а сега омраза   виждам в  твоите очи                                                                                                                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • поправи "сЪдба" в заглавието! Стихото е хубаво, истинско,емоционално! поздрав !
  • Първо - добре дошъл в сайта и успех!
    И второ - по-курназ бе, момче! На всяка улица изгрява слънце!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...