13 апр. 2010 г., 21:54

Ледена съдба

1K 1 2

Мъка душата ми гори       

косите сплъстени от сълзи

сърцето в лед сковано от омраза

то  кърви че те обичам  а  на друг  го казваш ти

гледаш ме с  очи  и  всичко в теб   мълчи

не ме лъжи  далеч от мен си  ти

обичаше ме

а сега омраза   виждам в  твоите очи                                                                                                                                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поправи "сЪдба" в заглавието! Стихото е хубаво, истинско,емоционално! поздрав !
  • Първо - добре дошъл в сайта и успех!
    И второ - по-курназ бе, момче! На всяка улица изгрява слънце!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...