26 ene 2010, 15:15

Леденото царство

  Poesía
836 0 4

Пътувам в твоите очи безмълвни,

във край, скован от лед и самота.

И само страх владее тая тишина,

орисала те силно и без време.

 

Безпаметно сърцето ти замряло,

изпуснало бе толкова неща.

Не знае то дали е някога копняло,

а вън вали и стели се безверие в нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отдавна минах времето за цифрови оценки Много повече ме радва вашето присъствие,мнение,препоръки и собствените ви интерпретации.И бих се радвала,ако всеки е открил нещо за себе сиБлагодаря ви!
  • хубаво ! поздрав !
  • хм....все пак има нещо, което ме накара да го прочета повече от три пъти един след друг...
    но трезвият поглед казва - много думи
  • Доста минорно и доста красиво! ПОЗДРАВЛЕНИЯ за стиха!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...