26.01.2010 г., 15:15

Леденото царство

834 0 4

Пътувам в твоите очи безмълвни,

във край, скован от лед и самота.

И само страх владее тая тишина,

орисала те силно и без време.

 

Безпаметно сърцето ти замряло,

изпуснало бе толкова неща.

Не знае то дали е някога копняло,

а вън вали и стели се безверие в нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отдавна минах времето за цифрови оценки Много повече ме радва вашето присъствие,мнение,препоръки и собствените ви интерпретации.И бих се радвала,ако всеки е открил нещо за себе сиБлагодаря ви!
  • хубаво ! поздрав !
  • хм....все пак има нещо, което ме накара да го прочета повече от три пъти един след друг...
    но трезвият поглед казва - много думи
  • Доста минорно и доста красиво! ПОЗДРАВЛЕНИЯ за стиха!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...