26.01.2010 г., 15:15

Леденото царство

833 0 4

Пътувам в твоите очи безмълвни,

във край, скован от лед и самота.

И само страх владее тая тишина,

орисала те силно и без време.

 

Безпаметно сърцето ти замряло,

изпуснало бе толкова неща.

Не знае то дали е някога копняло,

а вън вали и стели се безверие в нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отдавна минах времето за цифрови оценки Много повече ме радва вашето присъствие,мнение,препоръки и собствените ви интерпретации.И бих се радвала,ако всеки е открил нещо за себе сиБлагодаря ви!
  • хубаво ! поздрав !
  • хм....все пак има нещо, което ме накара да го прочета повече от три пъти един след друг...
    но трезвият поглед казва - много думи
  • Доста минорно и доста красиво! ПОЗДРАВЛЕНИЯ за стиха!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...