Леденото царство

Poetry

837 0 4

Пътувам в твоите очи безмълвни,

във край, скован от лед и самота.

И само страх владее тая тишина,

орисала те силно и без време.

Безпаметно сърцето ти замряло,

изпуснало бе толкова неща.

Не знае то дали е някога копняло,

а вън вали и стели се безверие в нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Отдавна минах времето за цифрови оценки Много повече ме радва вашето присъствие,мнение,препоръки и собствените ви интерпретации.И бих се радвала,ако всеки е открил нещо за себе сиБлагодаря ви!

2010-01-27T12:12:50+02:00
asizi (Nina Toshich)

хубаво ! поздрав !

2010-01-27T09:12:57+02:00
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

хм....все пак има нещо, което ме накара да го прочета повече от три пъти един след друг...
но трезвият поглед казва - много думи

2010-01-26T23:43:54+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Доста минорно и доста красиво! ПОЗДРАВЛЕНИЯ за стиха!

2010-01-26T15:28:57+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0