26 янв. 2010 г., 15:15
Пътувам в твоите очи безмълвни,
във край, скован от лед и самота.
И само страх владее тая тишина,
орисала те силно и без време.
Безпаметно сърцето ти замряло,
изпуснало бе толкова неща.
Не знае то дали е някога копняло,
а вън вали и стели се безверие в нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация