Във горите на принц Пъстрогор,
пълни с мощни, вековни дървета,
има много тайни места –
до тях водят незнайни пътеки...
Пада вечер сияйна мъгла,
от планинските урви се сбира
и прокрадва се като змия
по пътеките към Манастира...
Тръгват рицари бледни тогаз
със лица от копнеж озарени.
И очите им като елмази
водят ги, към целта устремени.
Дванайсет са те
и са различни
като кръгът на звездите небесни.
Заедно силите им са безгранични
и ръководят мъдро и честно.
Седнали често ги среща Зората
около кръглата каменна маса,
със страст да обсъждат делата световни...
Местата обаче тринадесет са.
А долу, над малкия залив зелен,
дето с грохот разбива се морската пяна
играе си весело Слънцето – Цар
със дъщерите на Океана...
Там често Тринайстият дълго стои,
замислен надолу се взира...
В летящата с вятъра водна мъгла
той отговор често намира.
А нощем злокобният вой на Фенрис
с вълча ярост се носи към лика на Луната...
Но вижда Кралят
как зарежда Видар,
богът светъл, стрела в тетивата...
Така продължава, живее легендата –
реална и без украса –
за славният крал Артур
и Рицарите на Кръглата маса...
26.VII.2015г.
© Боян Иванов Todos los derechos reservados