Във  горите на принц Пъстрогор,

пълни с мощни, вековни дървета,

има много тайни места –

до тях водят незнайни пътеки...

Пада вечер сияйна мъгла,

от планинските урви се сбира

и прокрадва се като змия

по пътеките към Манастира...

Тръгват рицари бледни тогаз

със лица от копнеж  озарени.

И очите им като елмази

водят ги, към целта устремени.

Дванайсет са те

                               и са различни

като кръгът  на звездите небесни.

Заедно силите им са безгранични

и ръководят мъдро и честно.

Седнали често ги среща Зората

около кръглата каменна маса,

със страст да обсъждат делата световни...

Местата обаче тринадесет са.

А долу, над малкия залив зелен,

дето с грохот разбива се морската пяна

играе си весело Слънцето – Цар

със дъщерите на Океана...

Там често Тринайстият  дълго стои,

замислен надолу се взира...

В летящата с вятъра водна мъгла

той отговор често намира.

А нощем злокобният вой на Фенрис

с вълча ярост се носи към лика на Луната...

Но вижда Кралят

                               как зарежда Видар,

богът светъл, стрела в тетивата...

Така продължава, живее легендата –

реална и без украса –

за славният крал Артур

и Рицарите на Кръглата маса...

26.VII.2015г.