26.10.2017 г., 20:41

Легенда за Краля

1.1K 0 0

Във  горите на принц Пъстрогор,

пълни с мощни, вековни дървета,

има много тайни места –

до тях водят незнайни пътеки...

 

Пада вечер сияйна мъгла,

от планинските урви се сбира

и прокрадва се като змия

по пътеките към Манастира...

 

Тръгват рицари бледни тогаз

със лица от копнеж  озарени.

И очите им като елмази

водят ги, към целта устремени.

 

Дванайсет са те

                               и са различни

като кръгът  на звездите небесни.

Заедно силите им са безгранични

и ръководят мъдро и честно.

 

Седнали често ги среща Зората

около кръглата каменна маса,

със страст да обсъждат делата световни...

Местата обаче тринадесет са.

 

А долу, над малкия залив зелен,

дето с грохот разбива се морската пяна

играе си весело Слънцето – Цар

със дъщерите на Океана...

 

Там често Тринайстият  дълго стои,

замислен надолу се взира...

В летящата с вятъра водна мъгла

той отговор често намира.

 

А нощем злокобният вой на Фенрис

с вълча ярост се носи към лика на Луната...

Но вижда Кралят

                               как зарежда Видар,

богът светъл, стрела в тетивата...

 

Така продължава, живее легендата –

реална и без украса –

за славният крал Артур

и Рицарите на Кръглата маса...

 

26.VII.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...