Когато Господ правеше звездите,
високо в Рила беше на бивак.
От езерата вземаше лъчите,
от розите - ухание и смях..
Но трябваше му дух и нежна сила
и блясък на безкрайна свобода.
Той знаеше, че има в изобилие
във всяка силна българска жена.
Взема, ( нали е Господ) и отсече:
Звездите нека да са над света!
Нека звезден блясък е наречен
успех на всяка българска жена...
Небето почна вечер да блещука
и цяло да се пълни със звезди.
Луната също сякаш бе от тука,
тя също все по български блести...
Когато ни е трудно, все нагоре,
очи потапяме в изящните звезди.
Те скромно греят и гордо ни говорят,
че рожби са на български жени.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados