10.08.2021 г., 10:16

Легенда за звездите

392 0 0

 

Когато Господ правеше звездите,
високо в Рила беше на бивак.
От езерата вземаше лъчите,
от розите - ухание и смях.. 

 

Но трябваше му дух и нежна сила
и блясък на безкрайна свобода.
Той знаеше, че има в изобилие
във всяка силна българска жена. 

 

Взема, ( нали е Господ) и отсече:
Звездите нека да са над света!
Нека звезден блясък е наречен
успех на всяка българска жена... 

 

Небето почна вечер да блещука
и цяло да се пълни със звезди.
Луната също сякаш бе от тука,
тя също все по български блести... 

 

Когато ни е трудно, все нагоре,
очи потапяме в изящните звезди.
Те скромно греят и гордо ни говорят,
че рожби са на български жени. 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...