Когато Господ правеше звездите,
високо в Рила беше на бивак.
От езерата вземаше лъчите,
от розите - ухание и смях.. 

Но трябваше му дух и нежна сила
и блясък на безкрайна свобода.
Той знаеше, че има в изобилие
във всяка силна българска жена. 

Взема, ( нали е Господ) и отсече:
Звездите нека да са над света!
Нека звезден блясък е наречен
успех на всяка българска жена... 

Небето почна вечер да блещука
и цяло да се пълни със звезди.
Луната също сякаш бе от тука,
тя също все по български блести... 

Когато ни е трудно, все нагоре,
очи потапяме в изящните звезди.
Те скромно греят и гордо ни говорят,
че рожби са на български жени.