Aug 10, 2021, 10:16 AM

Легенда за звездите

  Poetry
391 0 0

 

Когато Господ правеше звездите,
високо в Рила беше на бивак.
От езерата вземаше лъчите,
от розите - ухание и смях.. 

 

Но трябваше му дух и нежна сила
и блясък на безкрайна свобода.
Той знаеше, че има в изобилие
във всяка силна българска жена. 

 

Взема, ( нали е Господ) и отсече:
Звездите нека да са над света!
Нека звезден блясък е наречен
успех на всяка българска жена... 

 

Небето почна вечер да блещука
и цяло да се пълни със звезди.
Луната също сякаш бе от тука,
тя също все по български блести... 

 

Когато ни е трудно, все нагоре,
очи потапяме в изящните звезди.
Те скромно греят и гордо ни говорят,
че рожби са на български жени. 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...