23 jul 2008, 11:59

Лек търся

  Poesía » Civil
988 0 5
 

 

"Лек търся"

 

Роди ме, майко, отгледа ме,

а сега не познаваш какво ми е.

Погледни ме в очите, майчице -

сърцето отдавна къса се.

Сълзи капят, майко, проливат се,

на земята падат и в кал превръщат се -

черни, като душата ми, дето скиташе

и неверна, майко, му беше.

Виждаш ли, кажи? Разбираш ли?

Думи, да ме утешиш, намираш ли?

Че той от мене, майко, си тръгна,

а не зная как да го върна!?

Ако ли лек не знаеш, мамо -

аз всичко бих дала в замяна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...