23 jul 2008, 11:59

Лек търся

  Poesía » Civil
981 0 5
 

 

"Лек търся"

 

Роди ме, майко, отгледа ме,

а сега не познаваш какво ми е.

Погледни ме в очите, майчице -

сърцето отдавна къса се.

Сълзи капят, майко, проливат се,

на земята падат и в кал превръщат се -

черни, като душата ми, дето скиташе

и неверна, майко, му беше.

Виждаш ли, кажи? Разбираш ли?

Думи, да ме утешиш, намираш ли?

Че той от мене, майко, си тръгна,

а не зная как да го върна!?

Ако ли лек не знаеш, мамо -

аз всичко бих дала в замяна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...