"Лек търся"
Роди ме, майко, отгледа ме,
а сега не познаваш какво ми е.
Погледни ме в очите, майчице -
сърцето отдавна къса се.
Сълзи капят, майко, проливат се,
на земята падат и в кал превръщат се -
черни, като душата ми, дето скиташе
и неверна, майко, му беше.
Виждаш ли, кажи? Разбираш ли?
Думи, да ме утешиш, намираш ли?
Че той от мене, майко, си тръгна,
а не зная как да го върна!?
Ако ли лек не знаеш, мамо -
аз всичко бих дала в замяна!
© Велина Виткова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
