"Лек търся"
Роди ме, майко, отгледа ме,
а сега не познаваш какво ми е.
Погледни ме в очите, майчице -
сърцето отдавна къса се.
Сълзи капят, майко, проливат се,
на земята падат и в кал превръщат се -
черни, като душата ми, дето скиташе
и неверна, майко, му беше.
Виждаш ли, кажи? Разбираш ли?
Думи, да ме утешиш, намираш ли?
Че той от мене, майко, си тръгна,
а не зная как да го върна!?
Ако ли лек не знаеш, мамо -
аз всичко бих дала в замяна!
© Велина Виткова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
