"Лек търся"
Роди ме, майко, отгледа ме,
а сега не познаваш какво ми е.
Погледни ме в очите, майчице -
сърцето отдавна къса се.
Сълзи капят, майко, проливат се,
на земята падат и в кал превръщат се -
черни, като душата ми, дето скиташе
и неверна, майко, му беше.
Виждаш ли, кажи? Разбираш ли?
Думи, да ме утешиш, намираш ли?
Че той от мене, майко, си тръгна,
а не зная как да го върна!?
Ако ли лек не знаеш, мамо -
аз всичко бих дала в замяна!
© Велина Виткова Всички права запазени
много хубаво написано!
с обич, Велина.