1 jul 2016, 11:52  

Лекции

  Poesía
669 0 0

Индуцирано от "Университетски настроения" на К. Константинов

 

тъга и срам

изчезнала надежда

едничък храбър воин остарял

 

пред вас стоя

размахвам пръст нареждам

поовехтели празнични слова

 

и тайно пия

вашата наивност

и младостта благословена с плам

 

незнанието ви

използвам скривам

като в небрано лозе че съм сам    

 

не си отивам

и не си признавам

и не очаквам и не се виня

 

това е рутината

оценявам

приспособимостта ви 

и благодаря

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...