1 июл. 2016 г., 11:52  

Лекции

671 0 0

Индуцирано от "Университетски настроения" на К. Константинов

 

тъга и срам

изчезнала надежда

едничък храбър воин остарял

 

пред вас стоя

размахвам пръст нареждам

поовехтели празнични слова

 

и тайно пия

вашата наивност

и младостта благословена с плам

 

незнанието ви

използвам скривам

като в небрано лозе че съм сам    

 

не си отивам

и не си признавам

и не очаквам и не се виня

 

това е рутината

оценявам

приспособимостта ви 

и благодаря

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...