1.07.2016 г., 11:52  

Лекции

666 0 0

Индуцирано от "Университетски настроения" на К. Константинов

 

тъга и срам

изчезнала надежда

едничък храбър воин остарял

 

пред вас стоя

размахвам пръст нареждам

поовехтели празнични слова

 

и тайно пия

вашата наивност

и младостта благословена с плам

 

незнанието ви

използвам скривам

като в небрано лозе че съм сам    

 

не си отивам

и не си признавам

и не очаквам и не се виня

 

това е рутината

оценявам

приспособимостта ви 

и благодаря

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...