Летен миг

Лятото замина, без да ми прошепне

думите последни из топлите устни.

С отсъствието негово – душата ми вехне,

а нощите мои остават безлунни.

Лятото замина някак неусетно,

в един момент мигнах – изчезна внезапно.

Есента ме зове – с нетърпение чака

да усетя уюта в красотата ѝ златна.

Лятото замина, но все още мечтая

за спокойните дни, напомнящи за Рая.

Звездите искрящи – блестят без умора,

със тях ще прогоня всяка тревога.

02.09.2025г.