Летен миг
Лятото замина, без да ми прошепне
думите последни из топлите устни.
С отсъствието негово – душата ми вехне,
а нощите мои остават безлунни.
Лятото замина някак неусетно,
в един момент мигнах – изчезна внезапно.
Есента ме зове – с нетърпение чака
да усетя уюта в красотата ѝ златна.
Лятото замина, но все още мечтая
за спокойните дни, напомнящи за Рая.
Звездите искрящи – блестят без умора,
със тях ще прогоня всяка тревога.
02.09.2025г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Попова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
