19 нояб. 2025 г., 12:55

Летен миг

145 1 0

Лятото замина, без да ми прошепне

думите последни из топлите устни.

С отсъствието негово – душата ми вехне,

а нощите мои остават безлунни.

 

Лятото замина някак неусетно,

в един момент мигнах – изчезна внезапно.

Есента ме зове – с нетърпение чака

да усетя уюта в красотата ѝ златна.

 

Лятото замина, но все още мечтая

за спокойните дни, напомнящи за Рая.

Звездите искрящи – блестят без умора,

със тях ще прогоня всяка тревога.

 

02.09.2025г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Попова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...