17 jul 2022, 14:15

Летен привкус

  Poesía
821 0 1

 

Спомен щастлив с летен привкус...

Морето разголено гони вълните.

В кафенето отпред,

лее звуци нашият блус

и ни връща в години далечни,

сътворили мечтите.

 

А наоколо- цветове и тела...

Пищност  в  звуци огласили ефира.

Вечер, плаж,  целувки,  луна…

Аз и ти, компания,

капанчета с ледена бира.

 

Сутрешни крачки…

Стъпалата все още държат ни.

Йодни пари…

Люшва ни весело бриза.

Ти си загарът на моето лято,

аз, момичето с бялата риза.

 

 

А следите изчезват полека...

Пясъкът виновно мълчи

Две тела говорят с морето.

Лято е,

в чашата вино се усмихват звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...