Спомен щастлив с летен привкус...
Морето разголено гони вълните.
В кафенето отпред,
лее звуци нашият блус
и ни връща в години далечни,
сътворили мечтите.
А наоколо- цветове и тела...
Пищност в звуци огласили ефира.
Вечер, плаж, целувки, луна…
Аз и ти, компания,
капанчета с ледена бира.
Сутрешни крачки…
Стъпалата все още държат ни.
Йодни пари…
Люшва ни весело бриза.
Ти си загарът на моето лято,
аз, момичето с бялата риза.
А следите изчезват полека...
Пясъкът виновно мълчи
Две тела говорят с морето.
Лято е,
в чашата вино се усмихват звезди.
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато в бутилка и запушено с тапа »