17 июл. 2022 г., 14:15

Летен привкус

818 0 1

 

Спомен щастлив с летен привкус...

Морето разголено гони вълните.

В кафенето отпред,

лее звуци нашият блус

и ни връща в години далечни,

сътворили мечтите.

 

А наоколо- цветове и тела...

Пищност  в  звуци огласили ефира.

Вечер, плаж,  целувки,  луна…

Аз и ти, компания,

капанчета с ледена бира.

 

Сутрешни крачки…

Стъпалата все още държат ни.

Йодни пари…

Люшва ни весело бриза.

Ти си загарът на моето лято,

аз, момичето с бялата риза.

 

 

А следите изчезват полека...

Пясъкът виновно мълчи

Две тела говорят с морето.

Лято е,

в чашата вино се усмихват звезди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...