Jul 17, 2022, 2:15 PM

Летен привкус

  Poetry
820 0 1

 

Спомен щастлив с летен привкус...

Морето разголено гони вълните.

В кафенето отпред,

лее звуци нашият блус

и ни връща в години далечни,

сътворили мечтите.

 

А наоколо- цветове и тела...

Пищност  в  звуци огласили ефира.

Вечер, плаж,  целувки,  луна…

Аз и ти, компания,

капанчета с ледена бира.

 

Сутрешни крачки…

Стъпалата все още държат ни.

Йодни пари…

Люшва ни весело бриза.

Ти си загарът на моето лято,

аз, момичето с бялата риза.

 

 

А следите изчезват полека...

Пясъкът виновно мълчи

Две тела говорят с морето.

Лято е,

в чашата вино се усмихват звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...