1 abr 2021, 7:43

Летен сън

  Poesía
507 1 10

Сънувам лято, слънцето рисува

вълните на морето, без да спре

и изгревът отгоре ме целува,

тъй както сякаш съм и аз море.

 

Ухае на живот – щастлив и волен,

с криле на чайка съм, летя безспир,

сънят е хубав толкова, че моля

да ми е летен скъп ориентир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Роси и Таня! Лятото е златиста радост и морски смях!
  • Хубаво е
  • И аз това сънувам и жадувам! Хубав стих!
  • Благодаря, Зигфрид! Лятото ни възражда за живот

    Лятна мечта

    Пролетта приижда млада и зелена,
    а след нея лято зрее вече в мене,
    искам да го пусна още днес да грее,
    плуващо в морето, шумно да се смее.

    Искам лято с гребен от вълни златисти
    и мечтите сладки, влюбени и чисти,
    изгрев - броеница капещи рубини,
    и любов с надежда във небесно синьо.

    Искам вяра морска с гларуси да тича,
    пясък с бриз попътен весел да изтича,
    искам топла люлка от щастлива пяна,
    лятото в морето със ръце да хвана.
  • О, много хубаво е! Припомни ми лятото и ме усмихна! Нямам търпение да е лято... 😊 Браво за хубавия стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...