zelenaradost (Милена Френкева) zelenaradost (Милена Френкева)
46 548
1 апр. 2021 г., 07:43

Летен сън

513 1 10

Сънувам лято, слънцето рисува

вълните на морето, без да спре

и изгревът отгоре ме целува,

тъй както сякаш съм и аз море.

 

Ухае на живот – щастлив и волен,

с криле на чайка съм, летя безспир,

сънят е хубав толкова, че моля

да ми е летен скъп ориентир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Благодаря, Роси и Таня! Лятото е златиста радост и морски смях!
  • di_t
    di_t
    Хубаво е
  • РосиДимова (Росица Димова)
    РосиДимова (Росица Димова)
    И аз това сънувам и жадувам! Хубав стих!
  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Благодаря, Зигфрид! Лятото ни възражда за живот

    Лятна мечта

    Пролетта приижда млада и зелена,
    а след нея лято зрее вече в мене,
    искам да го пусна още днес да грее,
    плуващо в морето, шумно да се смее.

    Искам лято с гребен от вълни златисти
    и мечтите сладки, влюбени и чисти,
    изгрев - броеница капещи рубини,
    и любов с надежда във небесно синьо.

    Искам вяра морска с гларуси да тича,
    пясък с бриз попътен весел да изтича,
    искам топла люлка от щастлива пяна,
    лятото в морето със ръце да хвана.
  • anahataroot (Зигфрид В.)
    anahataroot (Зигфрид В.)
    О, много хубаво е! Припомни ми лятото и ме усмихна! Нямам търпение да е лято... 😊 Браво за хубавия стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0