danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
23 jun 2011, 16:14

Летният дъжд 

  Poesía » De amor
641 0 14

Моя вечна любов, виж дъждът полудял

колко страстно танцува в косите ми,

после сякаш ни скрива под плаща си бял...

Като дявол измива следите ни.

 

И ни пее с любов, моя нежна тъга,

най-красивите трели с прибоя,

а от пясъка вятърът вае нощта –

този нощ, във която съм твоя.

 

Затова не разкъсвай със думи света –

пожелай ме, без дъх остави ме.

Този залез сме чакали, моя мечта

без посока, компас и без име.

 

А когато сънят сутринта отлети

не проклинай със болка съдбата.

От дъжда аз си взех две кристални сълзи,

във които струи светлината.

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??