Jun 23, 2011, 4:14 PM

Летният дъжд

  Poetry » Love
826 0 14

Моя вечна любов, виж дъждът полудял

колко страстно танцува в косите ми,

после сякаш ни скрива под плаща си бял...

Като дявол измива следите ни.

 

И ни пее с любов, моя нежна тъга,

най-красивите трели с прибоя,

а от пясъка вятърът вае нощта –

този нощ, във която съм твоя.

 

Затова не разкъсвай със думи света –

пожелай ме, без дъх остави ме.

Този залез сме чакали, моя мечта

без посока, компас и без име.

 

А когато сънят сутринта отлети

не проклинай със болка съдбата.

От дъжда аз си взех две кристални сълзи,

във които струи светлината.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...