Летният дъжд
Моя вечна любов, виж дъждът полудял
колко страстно танцува в косите ми,
после сякаш ни скрива под плаща си бял...
Като дявол измива следите ни.
И ни пее с любов, моя нежна тъга,
най-красивите трели с прибоя,
а от пясъка вятърът вае нощта –
този нощ, във която съм твоя.
Затова не разкъсвай със думи света –
пожелай ме, без дъх остави ме.
Този залез сме чакали, моя мечта
без посока, компас и без име.
А когато сънят сутринта отлети
не проклинай със болка съдбата.
От дъжда аз си взех две кристални сълзи,
във които струи светлината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
