Летният дъжд
Моя вечна любов, виж дъждът полудял
колко страстно танцува в косите ми,
после сякаш ни скрива под плаща си бял...
Като дявол измива следите ни.
И ни пее с любов, моя нежна тъга,
най-красивите трели с прибоя,
а от пясъка вятърът вае нощта –
този нощ, във която съм твоя.
Затова не разкъсвай със думи света –
пожелай ме, без дъх остави ме.
Този залез сме чакали, моя мечта
без посока, компас и без име.
А когато сънят сутринта отлети
не проклинай със болка съдбата.
От дъжда аз си взех две кристални сълзи,
във които струи светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
