22 jul 2020, 20:03

Летя ли, гълъбе...

  Poesía » Otra
922 3 3

Живя ли, гълъбе, летя ли в здрача?

Или заспиваш в топлото гнездо?

Избираш слънцето. И сляп да паднеш.

И още миг до нейното крило.

Лети, не спирай, имаме минути.

Там – в светлото, не пускат мъртъвци.

Допри дъгата. И дъхът да свърши -

за обич и за милост се моли.

Везната трепва, греховете тегнат,

но чистата душа е птичи пух.

Прости на всички, спрели ти крилете,

небето ще те гушне в бял памук.

Летя ли, гълъбе, живя ли волен?

Броячът свършва... Беше ли щастлив?

Не падай в тъмното, легни в тревата -

щурецът пее, а смъртта мълчи.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Лети, не спирай, имаме минути.
    Там – в светлото, не пускат мъртъвци."
    Поезия и смисъл - прекрасно!
  • Не падай в тъмното легни в тревата-щурецът пее,а смиртта мълчи-много ми хареса има дълбок смисъл! Поздравления
  • Харесва ми жаждата за обич и красота, които живеят в стихотворението!
    Поздравления, Геновева!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...