22.07.2020 г., 20:03

Летя ли, гълъбе...

921 3 3

Живя ли, гълъбе, летя ли в здрача?

Или заспиваш в топлото гнездо?

Избираш слънцето. И сляп да паднеш.

И още миг до нейното крило.

Лети, не спирай, имаме минути.

Там – в светлото, не пускат мъртъвци.

Допри дъгата. И дъхът да свърши -

за обич и за милост се моли.

Везната трепва, греховете тегнат,

но чистата душа е птичи пух.

Прости на всички, спрели ти крилете,

небето ще те гушне в бял памук.

Летя ли, гълъбе, живя ли волен?

Броячът свършва... Беше ли щастлив?

Не падай в тъмното, легни в тревата -

щурецът пее, а смъртта мълчи.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Лети, не спирай, имаме минути.
    Там – в светлото, не пускат мъртъвци."
    Поезия и смисъл - прекрасно!
  • Не падай в тъмното легни в тревата-щурецът пее,а смиртта мълчи-много ми хареса има дълбок смисъл! Поздравления
  • Харесва ми жаждата за обич и красота, които живеят в стихотворението!
    Поздравления, Геновева!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...