Летя ли, гълъбе...
918
3
3
Живя ли, гълъбе, летя ли в здрача?
Или заспиваш в топлото гнездо?
Избираш слънцето. И сляп да паднеш.
И още миг до нейното крило.
Лети, не спирай, имаме минути.
Там – в светлото, не пускат мъртъвци.
Допри дъгата. И дъхът да свърши -
за обич и за милост се моли.
Везната трепва, греховете тегнат,
но чистата душа е птичи пух.
Прости на всички, спрели ти крилете,
небето ще те гушне в бял памук.
Летя ли, гълъбе, живя ли волен?
Броячът свършва... Беше ли щастлив?
Не падай в тъмното, легни в тревата -
щурецът пее, а смъртта мълчи.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
