Замислил се веднъж човек

Защо в този труден век

Лицемерието е на мода

И всеки мисли  само за угода.

Защо в думите не може

Истината, като монета да заложи

И въпреки голямата беда

След думите изречени сега

Да спиш спокойно с чиста съвест

В сърцето ти да няма горест.

Усещам, че не ни е лесно

В този век да бъде честно

Хем думите да са ни големи

Хем бъдещето ни без проблеми.

Затуй бъдете лицемери

Но мъничко и без химери

Че ти човече си велик

А всички други са без лик.

Омразата е друга болест гадна

Която ни яде и пак е гладна

И много болни има тука

Но на никой вече не му пука.

А ако си имаме централа

Която да се храни от омраза

Тогава токът ще е без пари

А животът в България ще ври.

И всички ще живеем дружно

Не мислейки за бъдещето тъжно

Защото всички ще живеем от омраза

И с лицемерната зараза.