17 oct 2018, 2:59

Лицемерие

  Poesía » Civil
706 1 1

Замислил се веднъж човек

Защо в този труден век

Лицемерието е на мода

И всеки мисли  само за угода.

 

Защо в думите не може

Истината, като монета да заложи

И въпреки голямата беда

След думите изречени сега

Да спиш спокойно с чиста съвест

В сърцето ти да няма горест.

 

Усещам, че не ни е лесно

В този век да бъде честно

Хем думите да са ни големи

Хем бъдещето ни без проблеми.

 

Затуй бъдете лицемери

Но мъничко и без химери

Че ти човече си велик

А всички други са без лик.

 

Омразата е друга болест гадна

Която ни яде и пак е гладна

И много болни има тука

Но на никой вече не му пука.

 

А ако си имаме централа

Която да се храни от омраза

Тогава токът ще е без пари

А животът в България ще ври.

 

И всички ще живеем дружно

Не мислейки за бъдещето тъжно

Защото всички ще живеем от омраза

И с лицемерната зараза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...