Oct 17, 2018, 2:59 AM

Лицемерие

  Poetry » Civic
709 1 1

Замислил се веднъж човек

Защо в този труден век

Лицемерието е на мода

И всеки мисли  само за угода.

 

Защо в думите не може

Истината, като монета да заложи

И въпреки голямата беда

След думите изречени сега

Да спиш спокойно с чиста съвест

В сърцето ти да няма горест.

 

Усещам, че не ни е лесно

В този век да бъде честно

Хем думите да са ни големи

Хем бъдещето ни без проблеми.

 

Затуй бъдете лицемери

Но мъничко и без химери

Че ти човече си велик

А всички други са без лик.

 

Омразата е друга болест гадна

Която ни яде и пак е гладна

И много болни има тука

Но на никой вече не му пука.

 

А ако си имаме централа

Която да се храни от омраза

Тогава токът ще е без пари

А животът в България ще ври.

 

И всички ще живеем дружно

Не мислейки за бъдещето тъжно

Защото всички ще живеем от омраза

И с лицемерната зараза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...