Лицемерие
Приспах разголените мисли,
привидно ласкавия ден,
а самотата се замисли
за фалша от деня роден.
Пречупи залезът небето
и запечата този миг,
потръпна от тъга сърцето,
изхвърляйки безличен лик.
Прекърши се една корона,
предавана с безспорна чест.
Приседна болката на трона,
за да изтръгне злата вест.
Отрони се звезда красива
тъмата да дари с искри,
душата зърна самодива,
а утрото нощта изтри...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados