Лицемерие

Приспах разголените мисли,

привидно ласкавия ден,
а самотата се замисли
за фалша от деня роден.

Пречупи залезът небето
и запечата този миг,
потръпна от тъга сърцето,
изхвърляйки безличен лик.

Прекърши се една корона,
предавана с безспорна чест.
Приседна болката на трона,
за да изтръгне злата вест.

Отрони се звезда красива
тъмата да дари с искри,
душата зърна самодива,
а утрото нощта изтри...